В съставът му влизат още манган, омега-3 мастни киселини, фосфор и други. Растението е познато от древни времена, за което свидетелстват още Питагор и Хипократ, които го употребявали с лечебни цели.
Най-разпространена употреба имат черният, белият и кафявият синап. Семената имат характерна пиперлива нотка при сдъвкване. Използват се за маринати, саламури, консервиране. В някои страни листата се правят на салата, а от семената се приготвят известни сосове като горчица, къри, кетчупи и др.
От лечебна гледна точка се твърди, че синапеното семе спира деленето на раковите клетки, регулира работата на щитовидната жлеза и хормоните, а освен това е и антиоксидант.
За да си отгледате синап, трябва да засеете семенцата през април на дълбочина около сантиметър. До две седмици се очаква поникване, а цъфтежът започва през май и продължава до октомври. Внимавайте да не изпуснете момента на зреене, защото сеемната ще се разпилеят и ще се сдобиете с упорит, но полезен плевел.
В градината може да се използва като сидерат и подобрител на почвеното плодородие заради дълбокопроникващата коренова систена и хранителните вещества, които извлича от долните почвени слоеве. Не бива да се отглежда след или преди други кръстоцветни култури, каквото е зелето. Заоран в почвата синапът ще повлияе на телени червеи и други вредители, а чрез отделянията си ще потисне плевелите.
Коментари (0)
Вашият коментар