За някои градинари думичката "самозасяващи" звучи страшно, защото си мислят, че в бъдеще няма да могат да се отърват от въпросните растения. Реално погледнато, тази опасност не е чак толкова опасна. А за по-заетите е истинско решение на проблемите.
Самозасяващите цветя са издръжливи и лесни за отглеждане, не се налага да бъдат подновявани всяка година, а само леко контролирани и ограничавани, цъфтят богато и са много полезни за дивите твари.
Според практиците, растенията изброени по-долу, са идеални съседи за зеленчуците, подпомагат тяхното развитие, оптимизират опрашването на цветовете им, а от това следва и повишаване на добивите.
На първо място е класиран невенът със своите топли жълто-оранжеви и безбройни слънчеви дискове. Той си расте и цъфти без значение какъв е типът на почвата, колко часа на ден го грее слънцето, полива ли се редовно и т.н. Венчелистчетата са годни за хапване и са чудесна украса за салати и десерти. От листната маса и цветовете се приготвят различни лекове. В градината е чудесен съсед, защото за едни насекоми е атрактант, а за други - репелент или капан.
Латинките са на второ място. Не във всички райони на страната е възможно да се самозассеят, но пък са истински цветен рай за полезни насекоми и пчели. Идеални съседи са за зелеви и тиквови култури, защото за неприятелите на първите се явяват репелент, а за тези на вторите - атрактант и капан. Цветовете и младите листа са ядливи, леко люти.
Лимнантес не се среща често из българските градини, но пък заслужава да му обърнем повече внимание. Той е ниско растящо и обилно цъфтящо непретенциозно цвете с удивително интересни цветове. Вътрешността е жълта, а периферията бяла, което навява асоциации с яйца на очи. Опрашителите го обожават, а хищните насекоми са привлечени като магнит от него. Що се отнася до мястото, лимнантес се развива добре на шарена сянка до изцяло слънчево изложение и предпочита добре дренирана почва. Надземната маса може да се използва като жив мулч.
Коментари (0)
Вашият коментар